Салвадор Дали - Гала наблюдава хиперкубичния Христос...ВПЕЧАТЛЯВАЩО произведение, което, реално погледнато, е просто важен детайл от друго цялостно такова - "Хиперкубичният корпус", функциониращ като самостоятелна творба. В съответствие със своята теория за ядрения мистицизъм, Дали използва класически елементи заедно с идеи, вдъхновени от математиката и науката. Някои забележимо класически характеристики са драперията на облеклото и Каравагеското осветление, което театрално обгръща Христос, въпреки че, подобно на шедьовъра "Христос на Свети Йоан от Кръста" от 1951 г., взима традиционната библейска сцена на Разпятието на Христос и почти напълно я пресъздава. Съединението на Христос и тесеракта отразяват мнението на Салвадор, че привидно отделните и несъвместими концепции на науката и религията всъщност могат преспокойно да съществуват съвместно. След завършване на "Хиперкубичния корпус", Дали описва работата си като "метафизичен, трансцендентен кубизъм".
Интерес буди и следният факт. Въпреки че той се опитва да се дистанцира от движението на сюрреализма след развитието на ядрения мистицизъм, в Corpus Hypercubus все пак включва сънливи черти, съответстващи на по-ранната му работа, като например това, че Спасителят е "левитиращ", както и че отдолу се намира гигантска шахматна дъска. Лицето на Иисус е обърнато в обратна на зрителския обектив посока, което, на практика, го прави напълно затъмнено. Най-фрапиращ е фактът, че трънният венец липсва от главата Му, както и ноктите от ръцете и краката му, оставяйки тялото му напълно лишено от раните, които често са тясно свързани с Разпятието. Всичко това става, за да се подчерате ясно божественият мотив за съвършенство чрез невредимост от всякакво естество - както на тялото, така и на духа Христови. С "Христос на Свети Йоан от Кръста" Дали прави точно същото, за да остави само "метафизичната красота на Христос-Бог". Той поставя картината в залива на курорта Порт Лигат в Каталуния, където се намират и други негови щрихи, включително "Учение за Мадоната от Порт Лигат", "Тайнството на Тайната вечеря" и "Христос на Свети Йоан от Кръста".
Нека сега акцентираме върху конкретното пано. Изпървом, очите на зрителя мигновено биват привлечени към коленете на Христос, които имат гротескно преувеличение на хиперреалистични детайли. При внимателно наблюдение на оригиналната картина, пет различни изображения на съпругата на Дали - Гала, се появяват в дясното,, а също толкова, отново различни, такива на самия него - в лявото коляно; най-изявените две са гърбът, шията и тила на далианската муза с дясната ръка, изпъната нагоре, и собственото лице на твореца, заедно с неговата запазена марка - висящи нагоре мустаци. Допълнителните вградени изображения са по-трудни за виждане при репродукции или скици, особено с ниско качество.
Най-поразителната промяна, с която Дали напълно отличава тази от всяка друга картина на разпятието се отнася до кръста, който той трансформира в разгъната мрежа от тесеракт (известен също в стереометрията като "хиперкуб"). Разгъването на тесеракт на осем куба е аналогично на разгъването на страните на обикновен куб на шест квадрата. Използването на това уникално тяло за формировка на кръста се тълкува като геометричен символ за трансценденталната природа на Бог. Точно както концепцията за Него съществува в пространство, което е неразбираемо за хората, хиперкубът функционира в четири пространствени измерения, които са еднакво недостъпни за ума. А най-забележително е, че мрежата му е триизмерно представяне на самия Ум, подобно на това, че Христос е човешка форма на Бог, която е по-близка с хората именно поради този факт.
Заглавието също има интересно значие, пропито от тайнственост. Думата "корпус" може да се отнася както до тялото на Христос, така и до геометричните фигури, чрез които Дали засилва връзката, обособена между религията, математиката и науката. Левитацията на Богочовека над Земята би могла да символизира Неговото издигане над земните желания и страдания, докато тематиката за куба присъства и другаде - там, че Гала стои на масивен такъв, а шахматната дъска е съставена от квадратчета.
А за финал остана да обсъдим и детайла, превърнат в отделна картина. В долния ляв ъгъл на цялото художникът помества съпругата си Гала в ролята на Мария Магдалена, която гледа нагоре към Иисус. Това е така, понеже Дали я смята за "перфектния съюз на развитието на хиперкубичния октаедър на човешкото ниво на куба". Той я използва като модел, защото "най-благородните същества, или музите, винаги са отразени в знак на почит от творци като Диего Веласкес и Франсиско Сурбаран". И, въпреки това, Дали не съзидава благородството, скъпа аудитория. Той единствено ни "доближава" до него, рисувайки своята любима Гала, а самото понятие за благородство може да бъде вдъхновено само от безграничните възможности на човешкото съзнание.
Снимка 1 - "Хиперкубичният корпус", а гифът, който съм поместил, изобразява уникалното тяло "отктаедър", еманиращо трансценденталната природа на Божието съвършенство.
Rampage Saturday Night 
