The Dragon's Pit

Great American Bash 1989: Рики Стиймбоут срещу Лекс Лугър

Лекс Лугър е растящ хийл, след като години наред е лице. Но все още получава много аплодисменти в момента, така че, както казва Джим Рос, той "прави каквото може, за да не се харесва на феновете". В крайна сметка, Нарцисистът се почувства обиден, че не е претендент номер 1 или поне номер 2. Всъщност, когато пуснаха старото кеч съдържание, той беше едва на 10.
Така че, сега той е тук, за да победи Рики Стиймбоут като отмъщение и, може би, да докаже своето място. Мачът беше без дисквалификация, но той искаше такава, за да може да използва предимството на шампионите - да прави каквото си иска. А и никога нямаше да се съгласи да участва в този двубой, ако не получеше на всяка цена това, което искаше. Така Драконът се съгласи.

Въпреки че накрая мачът все пак завършва с двойна дисквалификация - шок, знам - той в самото си стечение се получава невероятно, с динамика напред-назад, като нито един от двамата не прекалява на ринга. Виждаме най-доброто от всеки и бързите атаки на Стиймбоут го поддържат бързодвижещ се през цялото времетраене. Лугър се приготвя да използва стола върху Стиймбоут, както при предишния сблъсък, но той пада на земята, а след това Рики губи самообладание над него и просто започва да беснее, гонейки го около арената.
Това беше и последният му мач в WCW за известно време, наред със спора за договор. Така Драконът напуска за кратко компанията. Това е истински срам, цялата тази работа, която беше вложена в изграждането му като звезда, беше за нищо. Федерацият вече наистина предаде фронта тук, все пак, Стиймбоут беше някой, когото можеха да пускат на пазара като колосален атлет от години. Те, в крайна сметка, разбраха това и го върнаха през ранните 90-те, но тръпката му беше вече изстинала...
Въпреки че Лугър беше изпратен,  както се казва, "с подвита опашка", това всъщност му донесе много предимства, работейки чудесно в негова полза. Той определено натрупа доста моментум и напрежение от враждата си със Стиймбоут. За съжаление нямаха кой знае колко мачове, но, струва ми се, че бяха добри един с другиго.

Дейв Мелцер