In-ring promo with Tito Santana

Ето ни отново в Русе, България, където се провежда тазседмичното издание на TNW Rampage! Както виждате, веднага след оспорвания The Great Bulgarian Bash, не липсват изненади и интрига на действие, тъй като в разгара си е не какво да е, а самото събитие, което ще разбие всички стереотипи и ще събере на световната кеч сцена легенди от всяко кътче и всяка възможна федерация - 'THE GRANDEST STAGE OF THEM ALL' PAIN XI!!! Точно така, правилно чухте и разбрахте. Единадесетото поредно провеждане на най-големия кеч турнир ще бъде арена на небивали случки, зрелища и шоу, но нека засега не бързаме за това. На първо време, да се съсредоточим към излизането по рампата на новия, при това легендарен, интерконтинентален шампион на ТНВ - Бикобореца Тито Сантана!!! Както видяхме, с Джони Гаргано двамата изнесоха брутално събитие, което преобърна представите на цялата общественост от кеч обществото и ѝ даде по прекрасен начин да разбере, че този човек, въпреки на години и под влияние на контузии, е в състояние да се бие така, както го е правел като 20 или 30-годишен атлет. Освен това, Гаргано неведнъж засвидетелства по безочлив и неприятен начин арогантността и неуважението си към него, подценявайки го до болка, ето защо, можем спокойно да твърдим, че загубата и дропването на трофея си бяха напълно в реда на нещата. Тито Сантана се поздравява с всеки, държащ плаката му и свързан по един или друг начин с персоната му, понеже публиката за миг не е спирала да го поощрява и да показва жив интерес към нещата, извършвани от него. Очевидно, след толкова важна и невероятна победа, той ще реши да разкрие детайлите около постигането ѝ и непримиримостта, довели го до това да бъде първенец с третата по величие и значимост титла. Нека, все пак, изчакаме търпеливо да узнаем какво ще стане. Той влиза в бойната площадка, грабва микрофона и започва.

Tito Santana: Ех...Ето ме и мен, скъпа публика...Ето ме и мен - такъв, какъвто сте свикнали да ме виждате, такъв, какъвто някога бях и се гордях със себе си, такъв, какъвто бях изобщо запомнен в кеча...С една дума - в момента виждате един Тито Сантана, намиращ се в свои собствени води. Не знам откъде да започна, нито какво да кажа, като факт за вас, а и персонално за мен самия, съществува само едно - моето безгранично щастие, изведено като резултат от силната ми, непримирима воля за оцеляване. Когато се завърнах през месец февруари, вие реагирахте точно по същия начин, по който го правите и сега, но тогава аз осъществих неочаквания си и щастлив comeback с ясното съзнание, че надали ще получа изобщо някаква титла, дори, да речем, например, отборна...Мнозина от днешния ростер, само като ме видят, правят в главата си редица изводи, без ни най-малко да коментирам дали правилни или погрешни, които гласят неща от рода на "Мани я тая пенсия, отдавна вече ѝ мина времето" или "Кечистите от поколението на WWF нямат бъдеще"...Да, но аз, освен всичко, бях и Световен шампион, само че не в предшественика на днешното WWE, а в AWF (American Wrestling Federation), където имах честта да се бия през 90-те, точно и малко преди да вляза отново в WWF, но вече в този испански торедорски образ, който се запечата завинаги в сърцето ми и който се превърна дори в ежедневна част от мен. Представете си какво е всеки, който те види на улицата, да те поздравява, казвайки ти EL MATADOR IS HERE!!! ALA-ARRIBA! Това е необяснимо изживяване, хора! За такова изживяване от подобен калибър аз цял живот съм си давал душата, всеки път превръщах ринга в арена, пасваща на моя образ, и най-важното, никога, ама никога не съм съжалявал за всичко, което съм, или пък за това, което ми се е случвало. Единственото, което ми липсва, бе световният трофей в тежка категория на WWF, но това не попречи на феновете да ме запомнят такъв, какъвто съм. Свикнали сме да се присмиваме на тогавашния кеч и тотално го забравихме, но истината е, че той бе всъщност основата на модерната борба и един от хората, спомогнали за това, бях именно аз. Но да не издребнявам! Главната цел, поради която съм тук и сега е, че желая да направя кратък анонс на срещата си с Johnny 'Wrestling' Gargano. Първо, влязох в този мач с изцяло позитивни чувства и задоволителен hype. Това момче е, да, наистина доста самонадеяно, понякога, даже твърде често размива границата между спортсменството и непозволеното, но казвам съвсем честно, че в мача се представи далеч по-добре, отколкото по време на билда на враждата. Успя да ме затрудни, като за млад и тепърва покоряващ върхове боец има твърде много потенциал, би се като равен с равен с мен...Извинете, какво ще рече по-точно "като равен с равен"?...Всички ние сме равни на този терен, няма по-големи и по-нисши. Това да имаш световна титла, примерно, а друг - интерконтинентална, не те прави по-успешен от другия. Да, разбира се, величието на твоя трофей, спечелен от теб с пот на челото, е по-голямо, но ти самият си равен на другия, затова защото и двамата сте борци, и двамата се раздавате на един ринг в една федерация, т.е. - и двамата сте личности! Реших да дам и дадох множество шансове на Джони по време на мача, от колко от тях той се възползва и от колко - не, не мога да кажа, не знам...Крайният резултат, само че, е налице, и той е, че аз, Тито Сантана, някогашният матадор, осъществих задачата пред себе си и се сдобих с този скъп като цялата ми кариера колан...Определено е много по-променен и като дизайн, и като име от моето време - тогава на всички се казваше Intercontinental Heavyweight, Tag Team Heavyweight...Сега рядко ще чуете думата heavyweight да се казва обезателно към името им, освен на световната...Но нека не се откланям повече, няма значение това! В момента, докато се случва всичко това, се провежда и мач, както знаете, който ще реши името на следващия ми опонент на PAIN XI - а именно The IC Championship Contender Match Cody vs Matt Riddle...Прекрасни кечисти, които познавам много добре, следял съм ги дълго време, наистина огромни таланти и няма да съжалявам, който и да се падне...Живот и здраве, след месец триумфалната сцена на всички големи ще бъде гореща до безобразие. Просто, нека победи по-добрият! За финал искам само да кажа - щастлив съм, че съм тук, за мен е чест да ви виждам всеки път и моята личност нямаше да бъде всеки път мотивирана за висоти, ако не сте всички вие!...ARRIBA!