The Opening Of PAIN III

Mick се качва на ринга, където е послан килим и един подиум в средата му. Той се здрависва с Announcer-a, след което започва да говори под бурните овации на публиката:

- Тази Вечер аз си тръгвам оттук със високо вдигната глава, със повишено настроение, тази вечер аз съм "на седмото небе". Никога не съм бил по-щастлив. В момента чувствата ми са на приливи, защото осъзнавам колко време мина и колко емоции съм претърпял заедно с вас. Защото аз си давам сметка, че тази федерация ме направи това което съм. Аз съм и много благодарен и никога няма да я забравя. Не мога да отрека, че и лошите моменти са колкото и щастливите, но положителните емоции които съм изпитал пред всички Ви, никога няма да се забравят. Аз съм тук от самото начало, тук съм от деня в който тази федерация отвори вратите си за вас, тук съм от първото шоу, от първият мач, аз съм един от първите! Няма да забравя, когато си седях спокойно и гледах NBA, а телефона ми звънна. Беше непознат номер и се позачудих малко дали да вдигна. Това беше Флеър.. Въпреки различията ни и мача ни тази вечер, аз съм му благодарен, че ми се обади и със неговият така познат и остър език ми съобщи, че отваря федерация, първоначално ми стана малко смешно. Позаинтересувах се каква е тази федерацията и когато той ми разказа какви са му плановете, разбрах, че няма да може да ги осъществи без мен и без да се поколебая се съгласих да стана част от Roster-a на новооткритата TNWG. Тук аз дадох път на нови таланти. Когато дойдох много от супер-звездите бяха заблудени и неопитни, но с времето, с тези 3 години които изминаха като падаща към пода, капка вода, те се изградиха. Изградиха образа си и името си. Сега аз се радвам, че бях пряк свидетел на това и не мога да ви опиша чувствата си. Аз се радвам, че в онзи ден взех правилното решение и вдигнах телефона. Ако знаех, че това е Рик, нямаше да вдигна, сега разбирам и защо номера е бил скрит. Радвам се, защото ако не го бях вдигнал, сега нямаше да стоя пред вас, на този ринг, на този подиум, пред този микрофон и да водя тази реч. Това нямаше да съм аз, ако не го бях вдигнал. Аз се заклевам, че ще продължава да помагам на новите таланти и на самата федерация и че няма да се оттегля. Може да не съм толкова активен на ринга, но ще компенсирам със учениците си и кратките изяви които ще правя занапред.

Мик се оттегля, а цялата Зала го аплодира. След тази реч всичко стихва, а публиката замлъква в очакване на следващата звезда, която ще изнесе речта си за приемането и в Залата на Славата, на Total Nonstop Wrestling Game.

Може ли това да е той? Може ли това да е "Hot Shot" Johnny Devine? По-рампата се появява някакъв човек, непознат за всички. Той застава с микрофон в ръка и започва да говори:

- Сигурно се питате "кой по дяволите е този", къде е Джони Дивайн. Истината е, че тази вечер той няма да се появи, за това днес съм тук за да отдам почита си към него. Аз съм негов добър приятел и със сигурност той днес трябва да се гордее със себе си, че преди 3 години той дебютира, радваше публиката и че беше в този бизнес. Съжалявам от мое и негово име, че днес той не е тук, но вярвайте защото един ден той ще се върне!

Публиката започва да крещи "WE MISS YOU, HOT SHOT"!